Героите на Константин Кацаров са това, което наричаме с думата “мутра”. Дума, която всява страх и респект, която кара всеки да потръпне. Книгите му са сурова картина на реалността в нашия нереален свят, в който „мутрите” имат достатъчно усет и чувственост, за да ни станат симпатични, а житейски „симпатичните хора” са склонни на неща, от които можем да изтръпнем. С няколко книги зад гърба си К.К. е едно от явленията в нашата нова литература, които са на път да останат и да се развият.
 
-    Би ли представил себе си пред читателите на БГ БЕН?
-    Висок, строен, с чувство за хумор...
-    Твоето име нашумя с една от последните ти книги - “Мутра”. Какво е “мутрата”?
-    Спорно понятие, бих казал... Може би се е шумяло около името ми, но вероятно по това време съм си бил вкъщи. Заклет домошар съм. Според мен “мутра” е синоним на “нелицеприятно лице”.
-    Според познати книжари книгите на именно такава тематика са сред най-продаваните. Наскоро ми се случи да прегледам една такава. Не те ли е страх, че би привлякъл именно такива читатели, които ще са разочаровани, че в книгите ти... няма “жълтинка”?
-    Отзад напред. Много бих се радвал да даря отрицателни емоции на подобен тип „читатели”. Да, наистина в книгите ми няма жълто. То май няма почти никакви цветове. Не смятам, че подобен род книги са много купувани. Познавам няколко подобни автора. Не ми се видяха успели... В моя град отворих първия офис на “Корона инс”... /това е застрахователната компания на Карамански, бел. ав./ Глупостта е на сигурно и топло място у нас. Подобен род истории за масите се смятат за пикантерия. Нищо интересно - според мен.
-    Ти самият си служител от един трибуквен холдинг, което дискретно всява страх в мислите на хората и понякога стои на първите страници на вестниците. Как изглеждат нещата, погледнати от вътре на вън? Има ли в дейността на охранителя все още толкова пари, блясък, красиви жени, разкош, както е било някога някъде, през началото на 90-те години?
-    Не знам за какво намекваш, но ще ти отговоря. Нещата погледнати от вътре... Аз май все от там ги гледам. Охранителят никога не е разполагал с много пари, камо ли пък с блясък. За жените е имал късмет, защото в България красивите са много. В началото на 90-те имаше повече безпризорни лесни пари.
-    Би ли разказал за това, кое те накара да започнеш да пишеш. Какво те вдъхновява? Зад гърба ти има вече три книги, готова е четвъртата... Ще отделиш ли малко време, за да разкажеш за всяка от тях?
-    Открай време обичам да пиша, не помня да е имало точна причина. Явно ми е вроден порок. Между другото винаги действителността ми се е струвала малко скучна. Писането е идеален начин да я поукрася и да стане на моето. Нямам толкова свободно време, колкото предполагаш.
-    И все пак кои бяха книгите, които ти повлияха сам да започнеш да пишеш? Нещо като Топ 10 на любимите ти книги/автори?
-    Джек Лондон, Чарлз Дикенс, Френсис Скот Фитцжералд, Уйлям Фокнър, Александър Дюма, Реймънд Чандлър, Стивън Кинг... Споменавам само тези, които са ми се понравили. На премиерата на първата ми книга един изтънчен изкуствовед ми зададе подобен въпрос. Отговорих му, че книгата не се бои от външността... Просто на такива като мен понякога им се налагаше и да тренират.
-    “Мутра” е първият български аудиороман . Опит да превъзмогнеш смъртта на хартиените носители или една стъпка напред. А защо умря книгата в България?
-    Бил съм на няколко погребения... Не смятам, че хартиеният носител е мъртъв. У нас всеки може сам да си направи некролог и да си го лепне, където поиска. Ако за дадена кончина ти съдиш по това какъв е интересът към него, то тогава ние живеем в страна, наречена “живот след смъртта”. Българите, които могат да четат, са повече от тези, които не умеят. Голяма част от тях не живеят в България, други са прекалено заети, за да го правят, а трети се крият, като се занимават с това. А и не забравяй, че сме “модерна” страна... Извършват се само дейности, от които се забогатява! Направих аудиороман, защото обичам да правя неща, от които не се печели (казват, че само у нас било така, не знам). Той не е като останалите. Проектът беше мащабен и силно духовен. Погълна много енергия и средства, но огромният колектив, който го създаде, беше еднакво удовлетворен от крайния резултат - Христо Шопов, Джоко Росич...
-    Важно ли е за теб читателите да си купят книгата ти, макар и на символична цена? Или смяташ /както много други хора/ да я прочетеш от екрана на компютъра? Не мислиш ли, че прекалено лесният достъп до информация в интернет води и до нейното обезценяване?
-    Лесният достъп винаги обезценява продукта (именно заради това толкова държа на жена си). Шегувам се, не съм женен, само живеем на семейни начала! ... Дъщеря ми казва, че мен ме обича “много”, а майка си само “10”! Много е важно за мен моите книги да се купуват! А след това и да се четат! –
-    Как се получи така, че покрай охранителния бизнес се появиха и книгите... Ти си и вокалист на хеви метъл група. Как се получи това, как стоят нещата днес с РЕНЕГАТ?
-    Никога не съм имал собствен бизнес (отдава ми се да се грижа за този на другите). Започнах да пея, защото много хора, такива, на които аз много се доверявах, по едно и също време ме подведоха, без видимо да изглежда, че са се наговорили. Казаха ми, че пея невероятно... Днес РЕНЕГАТ е най-добрата българска рок група. Много скоро всички ще го признаят. Казах “много скоро”, не казах в “този живот”!
-    Наистина пееш страхотно и с много хъс. А коя е любимата ти музика? Как се оформи музикалният ти вкус с течение на годините?
-    Любимата ми музика е разнородната. В рока може би намирам най-доброто място за изява, а и подхожда на темперамента ми. С течение на времето човек отсява това, което му понася, и това, което не приема. Музиката винаги ми е носила удоволетворение. Започнах с плочи на “Щурците”, “Сигнал”, “Тангра”, “Смоуки”... След години попаднах на “Походът” на “Ахат”. Тогава усетих нещо, което не бях преживявал. Започнах да се променям. Станах истински музикално религиозен, когато един приятел ме запозна с творчеството на Айрън Мейдън. В този откривателски за мен период минах през “Пинк Флойд”, “Дженезис”, “Алън Парсънс”... Всичко това обаче избледнява пред първата ми среща с Дейвид Ковърдейл. Май точно по това време осъзнах, че порасвам.
-    В момента вие се самоиздавате, тоест, в ръцете ти стои и издателската дейност на бандата. Факт е и последният албум - “Инсомния”. Как ще продължите от тази точка нататък?
-    Ще продължаваме да трупаме морални дивиденти, а да затъваме финансово.
-    Добре, а защо противно на всякаква българска логика, в нормалните държави хората издават музика, пишат книги, музиката и книгите се продават, а авторите се издържат от това. Тук обаче битува съждението, че музиката или въобще всичко може, трябва и е даже задължително да се качи за “безплатно сваляне” някъде, където бавно си умира, без никой да й обърне кой знае какво внимание. Как би реагирал, ако видиш някъде “изпиратстван” албум на групата ти, или твоя книга? Как би обяснил тази интернет мания да се сваля на всяка цена и да се вадят хиляди аргументи, че е лошо да “продаваш”?
-    Вече съм виждал свои неща в нета. Дори ми се случи наш почитател да ми поиска да му изпратя песен, която никъде в мрежата не може да открие. Как бих искал да ги убедя, че те сами убиват магията. Именно вярата в нея прави живота ни толкова интересен. Мислил съм много пъти по този въпрос, но винаги ми става тъжно и, повярвай ми, не заради факта, че приживе няма да забогатея от изкуството си. Винаги съм се борил за всяка своя духовна придобивка и я консумирах с наслада. Сега май всички смятаме, че най-важното е да изкяриш, за да се почувстваш “играч”.
-    Каква е България, която ти описваш? Или каква искаш да я видят хората, до които тя ще достигне след години, съхранена в думите ти?
-    Земя като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна... Не съм силен по география. Пиша за човека. Описвам човека. Постоянно мисля кой е човекът в мен. А относно България, че може ли някой като мен да ти отговори на този въпрос, конкретно?! Всъщност, кой ли би могъл!?
-    Всъщност в книгите ти има предимно хора, това е истина. А отвън тях някъде стои и мястото, в което живеят - България. Или да сме тук е като наказание за наши предни грехове?
-    Може и да сме били големи грешници, но и сега продължаваме да сме такива. Всеки ден се предаваме. Съществуваме по начин, който напълно заслужаваме- така ни се пада, защото така живеем. Много сме търпеливи, приятелю, не искаме да се събудим. Не искам да се будя никъде другаде. Все още аз решавам кога да заспя и какво да сънувам.
-    Ще споделиш ли нещо за своята нова книга?
-    Романът, който след броени дни ще издам, се нарича “Пепел”.
-    Написах го, докато бях в Ангола.
-    Ще напишеш ли нещо специално за читателите на БГ БЕН?
-    Не съм почитател на заучените дълбокомислени пожелания. Рядко пожелавам на някого нещо, но се старая да е от сърце. Желая ви много късмет и лично удовлетворение от всяка стъпка, която направите!

Издадени книги: “Леден Свят”, издателство “Захари Стоянов”, 2004 “Дрибъл”, издател ИК “Жанет 45”, 2005 “Мутра”, издател ИК “Жанет 45”, 2006 “Мутра” - аудиороман 2CD, издател ИК “Жанет 45”, 2006 Константин Кацаров http://www.kik.bg